На 17 Септември празуваме ден на мъчениците Вяра, Надежда, Любов и майка им София.
На този ден имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо и Любен.
Този ден е и празник на град София.
Преданието гласи, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка която се казвала София. Тя имала три дъщери — Вяра, Надежда и Любов и ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос.
Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Исус Христос и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох разказал за това на император Адриан, който заповядал да ги доведат веднага при него.
Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от тяхното спокойно повезение. Изглеждали сякаш са ги повикали на тържество, а не на изтезание.
Императорът ги запитал за техния род, за имената и за вярата им. Отговор дала майка. Кротко и спокойно тя заявила, че и тя и дъщерите й носят в себе си божественото име на Христа Спасителя.
В заключение казала: - Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!
Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води разговор. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било наредено да ги наблюдава непрекъснато. След три дни те трябвало да застанат отново на съд пред императора.
Андриан решил да се опита да склони към отстъпление от вярата всяка от сестрите поотделно, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години) останали непреклонни и тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко.
Майката била принудена да гледа жестоките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила и не се предала.
Вяра била обезглавена с меч. Надежда била хвърлена в кипящ котел с масло и смола но Спасителят я запазил невредима. Надежда била посечена с меч.
Озлобеният мъчител заповядал да хвърлят Любов в пещта. Но мъченицата доброволно влязла в нея, без да се уплаши. Ходела из нея и пеела хвалебни песни на Твореца. След това излязла от пещта здрава и радостна.
Императорът, закоравял мъчител, без да се трогне от станалите чудеса, заповядал Любов да бъде обезглавена.
Любов, като сестрите си, била вече коленичила и чакала удара на меча. Главата й паднала на земята. Свело се към земята и тялото й. Обилно се разляла кръвта и на третата света мъченица.
Майката взела телата на дъщерите си и ги положила в скъп ковчег. Погребала ги с благодарност към Бога на висок хълм извън града.
Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се на Господ и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.
Християни погребали мъченицата при нейните дъщери. Това станало в 126 година.
Църква почита Света София като мъченица, защото като майка тя изживяла ужасните мъчения върху дъщерите и заради вярата в Исус Христос.
Честит празник на софиянци, всички празнуващи и именници!
|
|