Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на Иисус Христос.
Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние и Великден е в неделния ден на Страстната седмица.
На Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.
Имен ден празнуват: Велико, Величка, Велика, Велислав, Велислава
Най-големият от църковните празници е Великден, или Възкресение Христово.
На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос, който със смъртта си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал надежда за живот след смъртта.
По време на Страстната седмица църквата извършва няколко служби, на които е желателно да се ходи. Тя е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици.
В този пост са забранени храните от животински произход и риба, веселие и други развлечения. Той е най-строгия пост. В края на Страстната седмица не се яде нищо, може само да се пие вода.
Това трае последните три дни преди Възкресението.
Бременни жени, малки деца, болни и възрастни хора могат да постят само с разрешение на свещенник! Той определя колко дни могат да постят те и какво да се яде.
Причастие се взема на църковната служба вечерта преди възкресението.
На "разпети петък" не се върши никаква домакинска работа.
В събота, два часа преди полунощ, започва църковната служба. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце и козунак. Свещичката с огъня от Ерусалим се носи мълчешком в вкъщи.
Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на празнично веселие. Всички се поздравяват с -Христос возкресе! Отговаря се -Во истина воскресе!
ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА
В четвъртък преди Великден се боядисват яйца. Има различни легенди за възникването на тази традиция. Като една от тях е, че когато разпънали Исус Христос на кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце.
Стичайки се върху яйцето, кръвта му го обагрила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено, натърква се по бузите, чертае се кръст по челата на децата за здраве и се заравя в нивата за плодородие.
Останалите яйца се боядисват в различни цветове и може да се изрисуват. Синият цвят символизира непорочността, виолетовият – кръста, зеленият – Христовите ученици, а жълтият – Бог.
ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБОВЕ
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. По традиция се замесват в четвъртъка преди Великден.
Хлябът не се реже, а се разчупва.
ВЕЛИКДЕНСКИ КОЗУНАК
Необходими продукти - 1 кг брашно, 40 г мая, 8 бр. яйца, 300 мл прясно мляко, 300 г захар, щипка сол, 150-200 г масло, настъргана кора на 1 лимон, 2 ванилий, 1/3 ч.ч. стафидиу 1 бр. жълтък, 50 г бадеми или орехи, захар за поръсване.
Начин на приготвяне -
Млякото се загрява и с 2-3 с.л. от него се разбъркват маята, 2-3 с.л. брашно и 1 с.л. захар. Сместа се покрива с кърпа и се оставя да шупне. Брашното се пресява два пъти в предварително затоплен съд.
След това се слага в голяма купа, в средата се прави кладенче и се прибавят шупналата мая, разбитите яйца, останалото прясно мляко, захарта, лимоновата кора, ванилията, сол и 100 г разтопено масло.
Омесва се гладко тесто, като при месенето ръцете се потапят постоянно в мазнина. Когато в тестото се получават мехурчета, се оставя в намазана с масло купа, покрива се с кърпа и се слага на топло (28-30 С) за около 2 часа, докато увеличи двойно обема си.
След това тестото отново се омесва, като се добавя и останалата част от маслото и отново се оставя да втаса при същите условия за още 2 часа.
От тестото се оформя козунака - с 2, 3 или 4 рула, които се оплитат. По време на оформянето се добавят стафидите и отново се оставя да втаса на топло за 30-60 минути. Накрая се намазва с разбития жълтък и се поръсва с ядки и захар.
Пече се в обилно намазана с мазнина тава в продължение на 30-40 минути при температура 175-180 С.
Христос возкресе! На именниците честито!
|
|