6 май е празник на Свети Георги Победоносец (Гергьовден). Обявен е за официален празник в България, както и за ден на Българската армия. Чества се и като празник на овчаря.
Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България.
Празнуват: Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо,Гено , Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко.
Свети Георги е живял в края на III в., 284–305 г. Роден е в Мала Азия, в Кападокия. Рано загубил баща си и се е преселил с майка си в Палестина, която била родината и. Там получил добро образование, богатство, възхищение за храбростта, ума и красотата си. Дори император Диоклециан бил респектиран от неговото юначество.
На 20 години му дал висш сан във войската си и се радвал, че сред воините му има храбрец като Георги. Животът му щял да протече в слава и почести, но загърбил всичко заради християнската вяра.
Раздал на бедните богатство си. Като войник на императора отказал да воюва с християните. Направил го открито, пред всички знатни придворни. Обърнал се към Диоклециан и рекъл възмутено:
"Докога ти, владетелю, и вие, князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде, които никога и с нищо не са обидили никого и дават пример на всички за благочестив живот? Вашите идоли не са божества. Исус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестив живот, или престанете да смущавате тия, които вече са я познали!"
Само мъчения и смърт можели да последват от тук нататък за Георги. Императорът не искал да погубва храбрия си воин, предложил му компромис, сделка, с която ще запази живота му. Но компромис и сделка не можели да се правят от всеки, особено от мъчениците на вярата и особено от един от най-смелите сред тях – св. Георги Победоносец.
Казват, че в деня преди да се яви пред императора, Господ му се явил и сложил венец на главата му, окуражил го, успокоил го и му казал, че скоро ще свършат земните му мъки и мястото му до Божия престол в небесата вече е завинаги запазено.
Така и станало и мъките му били страшни. Горели нозете, притискали гърдите му с тежки камъни, били го с волски жили, пускали го в негасена вар, три дни го държали заровен до шия в земята. Измъчвали го, но раните му зараствали като по чудо и той не усещал болката.
Дали му силна отрова но тя не подействала. Чудел се народът и като гледал храбростта му, приемал за своя тази вяра, която го крепяла.
Дори жената на императора приела християнството и скъпо платила за това. Платил с живота си и светецът великомъченик Георги – воин, храбрец и християнин.
Последната му битка за вярата се превърнала в най-голямата му победа. Обезглавили го и го погребали близо до Бейрут.
Зла участ сполетяла народа по тези места. Огромна ламя излизала от езерото и опустошавала всичко. Никой не можел да се справи с ламята.
Питали жреците какво да сторят, а те им казали: всяко семейство да даде по едно дете на ламята да го изяде. Хората почнали да дават децата си. Дошъл ред и на царската дъщеря.
Завел царят детето си при езерото, оставил го съкрушен и не очаквал да го види повече. Но се случило чудо. Млад мъж на бял кон се преборил с ламята. Борил се с Божието име и победил с него.
А народът приел християнството.
Разказва се и как от затвора мъченикът Георги помогнал на един беден стопанин. Дошъл при него и му разказал за едничкия си вол, който паднал в яма и умрял.
Георги го погледнал състрадателно и рекъл: "Върви си, волът ти е жив." Като се прибрал човекът вкъщи, видял, че волът му е жив и здрав.
Оттогава Георги се почита като светец, закрилник на воловете, на пастирите и стадата.
Курбана се прави от първото родило се мъжко агне. Окичва с венец, на дясното му рогче се залепва свещичка и се запалва преди коленето.
В западна България го карат в църква на свещеника, за "да го молитви", а в източна България стопанинът го прекадява и му дава "четена" в църква сол.
В някои райони агнето се коли при огнището или до източната стена на къщата или кошарата, като се гледа кръвта да изпръска стената.
Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на "чисто място". В Южна България колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята.
Вярва се, че тази кръв има предпазващ характер и затова с нея правят кръстен знак по челата на децата, против уроки.
Бележат праговете на вратата, за да не влизат болести и магии и вкъщи. Костите от агнето се събират и след празника се заравят в мравуняк, "за да се въдят овцете като мравки" или се хвърлят в реката, "за да тече млякото като вода".
Запазва се кокалчето от десния преден крак на агнето, за да украсят с него обредните хлябове на следващата година.
ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ГЕРГЬОВДЕН
Скъпи Георги, празник имаш днеска ти,
тъй че работата спри и наздравица вдигни за здраве,
щастие, любов, пари!
Бъди силен и непобедим като Свети Георги.
Изживей всеки красив миг с наслада!
Нека да е живо и здраво името ти и ти покрай него. Нека Св. Георги да ти вдъхва смелост, храброст и увереност във всяко твое начинание!
Свети Георги ще помолим с нас по пътя да върви, Свети Георги тебе молим е-е-е-е дай ни сила с наща орис пак да се преборим.
Бъди закрилян/а от Св. Георги и нека той те дарява с красота, увереност, смелост и само хубави дни!
Честит празник на всички празнуващи и именници!
|
|